История на Годжу-Рю

Гожу рю е древен стил окинавско карате, водещ своето начало от южнокитайските системи на ръкопашен бой тигър и бял жерав. Те проникват на остров Окинава (Япония) благодарение на сенсей Канрио Хигаона и неговия китайски учител Рю Рю Ко, усъвършенстват се от сенсей Чоджун Миаги и достигат до наши дни благодарение на сенсей Аничи Миаги и сенсей Морио Хигаона. От съвременното японско карате Годжу рю се отличава с висока бойна ефективност, характерно дишане и техники, използващи вътрешната енергия на човека. Боят на близка дистанция е в основата на Годжу рю и това го прави удобен за използване в ограничени пространства (градски транспорт, заведения). Предпочитан е от специалните части на армията и полицията по цял свят.

Канрио Хигаонна (1853-1915)
Гранд майстор Канрио Хигаона е роден на 10.03.1853 г. в град Наха, остров Окинава. Баща му Кане плавал като търговец между малките острови и търгувал със стоки за бита. От малък Канрио Хигаона помагал на баща си в работата и благодарение на тежкия труд развил силно и здраво тяло. Когато бил на 15 години, баща му неочаквано починал. Останал без работа, младият Канрио решил, че иска да се занимава с бойни изкуства и заминал за китайския град Фучжоу. Там той изучавал юмручни техники от своята 16 годишнина при великия майстор Рю Рю Ко. Съвсем скоро той станал учидеши (личен ученик) и останал в Китай под строгото наблюдение на своя учител 13 години. Освен майсторството на боя с крака и ръце, изучавал техниката с традиционни оръжия и китайска медицина. Майстор Рю Рю Ко високо ценял своя ученик и му предал всичките си умения. Репутацията на Канрио Хигаона била много висока не само в град Фучжоу, но и в цялата област. След тринадесетгодишна усърдна работа при своя учител през 1881 година Канрио Хигаона се завърнал в родната Окинава, където неговите бойни изкуства станали известни като наха-те или тоде (бойни изкуства от Китай). Той преподавал наха-те на жителите на Окинава и продължавал своите търсения и усъвършенстване. За обучението на младежите разработил тренировъчен метод, който бил предназначен за развитие на ума и тялото, за повишаване на физическото и духовното развитие. За първи път тайното изкуство наха-те станало достояние на обществото през 1905 г., когато големият майстор бил поканен да преподава във Висшето светско училище. Във всекидневния си живот Канрио Хигаона бил скромен човек, светската суета му била чужда, водел обикновен живот, който изцяло посветил на карате. Жителите на град Наха го наричали „обуши Хигаона тамей”, с което засвидетелствали уважението и любовта си към този велик майстор на бойните изкуства. Сенсей Канрио Хигаона починал през декември 1915 година на 63-годишна възраст. Независимо от невероятните умения, обучението на стотици ученици, воденето на праведен живот, най-голямата заслуга на Канрио Хигаона е пренасянето на бойните изкуства от Китай в Окинава и разпространението им сред жителите на острова.

Чоджун Мияги (1888-1953)
Гранд майстор Чоджун Миаги се родил на 25.04.1888 г. Започнал да тренира карате при Канрио Хигаона на 14 години. Подобно на своя учител, заради природния си талант и силна мотивация той бързо напреднал. Тенировките били тежки, понякога дори свръх възможностите, но младият Миаги тренирал още по-упорито, с интусиазъм, несравним с нито един от другите ученици. Чоджун Миаги се обучавал като учидеши (личен ученик) при Канрио Хигаона до смъртта му през 1915 г. в продължение на 14 години. Талантливият ученик се стремял да надмине уменията на своя учител и затова след смъртта му заминал за китайския град Фучжоу, където изучавал бойните изкуства на своя сеней. Това било едно от трите пътувания до Китай, които той направил през своя живот. След завръщането си на Окинава Чоджун Миаги започнал да преподава карате в дома си в град Наха. По-късно той водил занимания в полицейския тренировъчен център на префектура Окинава, в Окинавския майсторски тренировъчен колеж и във Висшето светско училище в гр. Наха. Чоджун Миаги работил упорито за популяризирането на карате в Окинава и Япония, за да може то да заслужи положение, равно на високо уважаваните бойни изкуства джудо и кендо. За да постигне тази своя цел, постоянно пътувал до Япония, където го канили да преподава карате в университета в Кето, университета Кансай, университета Рицумей Кан. През 1933 г. карате получило регистрация в Бутокай – центъра на всички бойни изкуства в Япония. Чоджун Миаги създал системата наха-те, която впоследствие нарекъл Годжу рю, като дисциплина, която може да бъде преподавана в обществото. Той опростил тежките традиционни тренировки, за да може карате да бъде преподавано на колкото се може повече хора по света. Все пак тренировките в дома му оставали верни на традиционните принципи на Канрио Хигаона и неговия учител Рю Рю Ко. Названието Годжу рю възникнало случайно. Когато през 1930 г. най-добрият ученик на Чоджун Миаги – Джинан Шинзато, бил в Токио, майсторите на другите бойни изкуства често го питали как се нарича неговата школа. За наха-те нямало формално название и той не могъл да отговори на този въпрос. След завръщането си на Окинава разказал на учителя си за този случай. След дълги разсъждения Чоджун Миаги решил да нарече своя стил годжу-рю (твърдо-мека школа). Това име той заимствал от строфа от класическия китайски текст за бойни изкуства Бубиши – „Метод, вход и изход, твърдост и мекост”.

Философията на гранд майстор Чоджун Миаги

Жизненият път на Чоджун Миаги изразява духа и философията на годжу-рю карате-до. Той бил майстор с невероятна сила и спиращи дъха умения, а от друга страна бил благ и скромен човек. В тренировките бил строг и взискателен, но проявявал любов и привързаност към своите ученици. След Втората световна война Окинава се оказала в ужасна нищета. Храната и жилищата не достигали. Американските войници имали запаси от храна и някои от уважаваните жители на острова се облагодетелствали от това. Чоджун Миаги винаги отказвал, когато му предлагали от тези запаси, казвайки, че това, което има, е напълно достатъчно. Той винаги подчертавал, че в бойните изкуства е необходимо винаги да бъдеш скромен и колкото по силен става човек, толкова по-силно трябва да изразява своето вътрешно благородство. Това е значението на „Го” и „Джу” – твърдо и меко. Наследството на Чоджун Миаги не е само техника. Той е оставил философия, която е богата в своята простота, философия, която помага да достигнем истината и добродетелта в живота.

Йошими Ямагучи (1909-1989) До този момент той е изучавал Годжу-Рю под ръководството на дърводелеца Марута (преселник от Окинава и ранен ученик на Мияги), след което формира група за изучаване на Карате към Университета Рицумейкан в Киото. Заради изключителния талант и умения на Ямагучи, той е поощрен от Мияги да продължи да разпространява неговия стил из Япония. Наред с това, майстор Мияги му дава името Гоген (Тъмна сила), заради неговата огромна сила и твърдостта на изпълненията му. По-късно Гоген Ямагучи ще стане известен в света на Будо с още един прякор – Котката (Неко яп.). Така младият майстор става лидер на стила в Япония и по-късно формира японското течение на Годжу-Рю, като постепенно внася в него някои промени, които го различават от окинавското, запазило традициите на Мияги-сенсей. През 1950 година майстор Ямагучи основава Общояпонската Карате-до Годжу Асоциация (ЯКГА), а през 1964 и Международната Карате-до Годжу Асоциация (ИКГА). През същата 1964 е създадена и Общояпонската Карате-до Федерация (ЯКФ), благодарение на неуморните усилия на Ямагучи-шихан. Заради своите заслуги към Карате-до, той е награден от японският император с орден за заслуги. След смъртта му през 1989 година, за негов наследник в развитието и разпространението на Годжу-Рю е избран най-малкият от тримата му сина – Гоши Ямагучи. Днес той е носител на титлата Сайко-шихан и е президент на Японската и Световната Годжу-Кай организации. С помощта на своите братя Госей и Госен майсторът продължава разпространяването на един от най-забележителните стилове от света на Карате – Школата на твърдостта и мекотата.

Аничи Миаги (1931 – 2009)

Майстор Аничи Миаги е роден на 09.02.1931 г в Наха, столицата на Окинава. Той започнал да тренира на 17-годишна възраст заедно с трима свои приятели в доджото (двора) на основателя на годжу-рю Чоджун Миаги. По това време Аничи Миаги работил в една от многото американски военни бази, за да издържа осиротялото си семейство през Втората световна война. През този период Чоджун Миаги преподавал три пъти седмично в Полицейската академия в гр. Наха и имал възможност да преподава и в дома си. Аничи Миаги посещавал дома на учителя си, когато имал свободно време. Тези визити не се заключавали само в тренировки по карате, той също така почиствал къщата, работел в градината, правел чай и изпълнявал други дребни поръчки. След година тримата приятели, които започнали тренировките заедно с Аничи Миаги, по различни причини прекратили заниманията си с карате и той продължил самостоятелно. Неговото отдаване на тренировките било толкова голямо, че учителят му се доверил изцяло. Това се отразило и на обучението му, което станало по-задълбочено и на по-високо ниво. Чоджун Миаги всеки ден с часове разговарял със своя ученик и между тях се установили тесни взаимотношения. Така Аничи Миаги станал учидеши (личен ученик). През 1951 г. започнали да се записват нови ученици в градината – доджо на Чоджун Миаги. След като приключвали общите тренировки, големият майстор преподавал на Аничи Миаги техники и тяхното приложение. Заниманията по карате не се ограничавали само във физически аспект, те беседвали на много теми като история, култура, общество и човешки взаимотношения. „Дори Джин Ан Шинзато (най-добрият ученик на Чоджун Миаги, който загинал през Втората световна война), не получи такова обучение каквото дадох на теб, затова трябва да продължиш да тренираш с цялото си сърце.” Аничи Миаги единствен от учениците на Чоджун Миаги усвоил всички кати на Годжу рю. До Втората свтовна война Чоджун Миаги пътувал много, разпространявайки карате по цяла Япония и по света. От 1948 до 1953 г. той се установил в Окинава. Посветил се изцяло на изследването и по-нататъшното развитие на годжу-рю карате-до. Той се стремил да предаде гокуй (секретните техники) на следващите поколения каратисти. С тази цел Чоджун Миаги обучавал Аничи Миаги на всички знания, които събирал за бойните изкуства през целия си живот, и правел това до смъртта си. snimka Наследството на Чоджун Миаги не е само техника. Той е оставил философия, която е богата в своята простота, философия, която помага да достигнем истината и добродетелта в живота.

Морио Хигаона (1938 – )
Майстор Морио Хигаона – 10 дан, черен пояс, е признат за един от водещите карате сенсеи и изразителен представител на годжу-рю карате в Япония за последните 45 години. Тренировката винаги е била централна тема на неговия живот. Той никога не се е старал самоцелно да привлича внимание, а неговата световна популярност е резултат от невероятните му умения и майсторството на изкуството му. Майстор Хигаона пристигнал в Токе (главния остров на Япония) от своята родна Окинава през 1961 г., когато бил на 22 години. Той изучавал Годжу рю от 14-годишен при сенсей Аничи Миаги със самоотверженост, която рядко се среща и при велики майстори. Точно затова на 22 години той е почти съвършен представител на бойните изкуства. Заради очевидното му майсторство и независимо от младата му възраст го поканили да преподава в Еги доджо в центъра на Токе. Неговите занятия били доста тежки, но изключително популярни и затова скоро сенсей Хигаона се утвърдил и започнал да работи като постоянен инструктор. По това време в Токе пристигали много чужденци да изучават бойни изкуства. Те посещавали световноизвестните зали като шотокан, годжу кай, киокушин кай. Любопитството обаче ги водело в Еги доджо при дребния, но енергичен сенсей и много от тях, поразени от великолепната му техника, решавали да тренират при него. Те били впечатлени не само от сенсей Хигаона, но и от техниката на неговите ученици. Във времето, когато чужденците в повечето карате зали били използвани като боксови чували, в Еги доджо равенството и уважението били за всички. Тренировките на сенсей Хигаона проверявали силата и издръжливостта на всички, били справедливи и се провеждали в истинския дух на будо (пътят на воина). В течение на 21 години, през които майстор Хигаона преподавал в Еги доджо, стотици каратисти от цял свят получили знания и умения по неговата карате методика. Той станал толкова популярен, че провеждал по 4 занимания на ден с повече от 1000 трениращи. Това впоследствие довело до откриването на много задгранични филиали и до създаването на IOGKF (International Okinawan Goju-Ryu Karate-do Federation), Международна Федерация по Окинавско Годжу рю Карате-до. Днес страните членки на федерацията са над 50 с повече от 60000 трениращи. През 1987 г. сенсей Хигаона се преселва в САЩ за около 10 години, където създава Институт по традиционно карате в град Сан Марко. По-късно той се завръща в родната Окинава, където живее, тренира и обучава каратисти от цял свят.

Морио Хигаона Сенсей, Аничи Мияги Сенсей и Шуичи Арагаки Сенсей, снимани заедно след тренировка в Хигаона Доджо в Окинава. Тази снимка е направена малко повече от 12 месеца преди смъртта на Аничи Сенсей.